Становището на Сдружението за модерна търговия (СМТ) обединява някои от най-големи

Становището на Сдружението за съвременна търговия (СМТ) обединява някои от най-големи тетърговци на дребно у нас.

Това са  BILLA, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ProMarket, T MARKET, Аванти, Фантастико и Хиполенд. Те излизат с позиция, че публикуваният на 21 декември 2020 година в Портала за публични съвещания на Министерския съвет план на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) съдържа редица съществени промени, които ще доведат до затрудняване на търговията на дребно и утежняване на бизнес средата у нас. Основните дефекти на законопроекта са, че вкарва свръхрегулации и забрани на одобрени търговски практики, които не са избрани като " нелоялни “ от законодателството на Европейски Съюз, дава репресивни свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), вкарва непропорционално високи санкции за фирмите и съдържа редица неразбираеми и спорни текстове. 

Законопроектът затруднява търговията на дребно, като голословно не разрешава естествени и публикувани търговски практики, което би могло да има отрицателен резултат върху връзките сред търговци и производители по веригата за доставка на храни и селскостопанска продукция. Предвидените спомагателни безспорни и условни забрани надвишават признатите в директивата на Европейски Съюз за нелоялните търговски практики (Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г.), чието транспониране в българското законодателство се цели с измененията в Закон за защита на конкуренцията. Допълнителните забрани на търговски практики са готови без оценка на въздействието и без ясни и съответни претекстове, което е в ослепителен контрастност с практиката в останалите държави-членки на Европейски Съюз, където въвеждане на спомагателни ограничавания е предшествано от необятна социална полемика за нуждата и резултатите от тях.

Предлаганите промени плануват нови пълномощия на Комисия за защита на конкуренцията за следствие на нелоялни търговски практики. На комисията се дават свръхправа за репресивни дейности, които са непропорционални на разследваните нарушавания. Например, при подозрения за нелоялни практики, Комисия за защита на конкуренцията ще може да разпитва чиновници на разследвани компании, да ги ревизира, да изземва компютри, телефони и документи освен на работното им място, само че и в домовете им, като при нужда употребява подпомагане от полицията.

Подобни начини за събиране на доказателства, които нарушават неприкосновеността и правата на чиновниците и фамилиите им, може да имат своето място единствено при тежки нарушавания на конкурентното право, само че не и при инспекция на връзки сред страни по търговски контракт. Това основава спомагателна неустановеност за бизнес средата у нас.

Според СМТ би било по-адекватно, в случай че по образеца на други европейски страни, за нарушавания на положителните търговски практики при доставките на храни следи профилиран орган към Министерството на земеделието, храните и горите. Независимо кой орган ползва разпоредбите, пълномощията му не би трябвало да разрешават интервенция в персоналната сфера на чиновниците и в работата на фирмите отвън безусловно нужното.

Със законопроекта се вкарват извънредно високи санкции за санкциониране на нелоялни търговски практики в размер до 5 на 100 от всички доходи от продажби на предприятието-нарушител за миналата финансова година, които не се изискват от директивата на Европейски Съюз и са непропорционално високи по отношение на равнището на социална заплаха на този вид нарушавания. Според СМТ толкоз високи наказания биха били съотносими за тежки нарушавания на конкурентното право (картелиране, корист с монопол), които биха могли да обиден целия пазар и потребителите, само че не и за елементарни търговски връзки сред две компании.

Редица от текстовете в законопроекта са неразбираемо дефинирани. Това дава опция за спорни тълкования на наредбите и основава несигурна среда за правене на бизнес.

Това са единствено част от минусите на оферти за публично разискване план за промени на Закон за защита на конкуренцията. Евентуалното приемане на законопроекта ще докара до усложнение и ограничаване на търговията у нас. От това ще пострадат както търговците, по този начин и производителите и най-много българските консуматори.

Забраната за извънредни доставки на храни ще навреди на дребните производители

Според плануваните промени в Закон за защита на конкуренцията, без каквито и да е претекстове се не разрешават извънредните доставки на храни и селскостопански артикули. Авторите на законопроекта не регистрират обстоятелството, че договорите, които плануват ексклузивитет могат да са потребни за конкуренцията на пазара като обезпечават канали за дистрибуция и доставка и понижават разноските за произвеждане. Подобни контракти подкрепят по-малки производители да развият производството тъй че да отговорят на потребностите на пазара, и съставляват естествена комерсиална процедура, която сама по себе си не заплашва конкуренцията.

Дори обратно на всякаква логичност сходна наредба бъде призната, тя изрично не би трябвало да се отнася до случаите, при които търговец разпорежда на снабдител да създава артикули с марка и/или рецептура на купувача – такива са обичаните на милиони българи " лични марки “ на комерсиалните вериги. В този случай възложителят по формулировка следва да има право да забрани на доставчика да предлага въпросния артикул на други купувачи – в противоположен случай би се обезсмислило възлагането на произвеждане под лични марки.

Забраната за шерване на логистични разноски ще увеличи разноските на производителите

Проектът за промени на Закон за защита на конкуренцията планува възбрана на възнаграждение на транспортни и/или логистични разноски от страна на доставчика на услугата. Тази смяна не участва в Директивата на Европейски Съюз за нелоялни търговски практики, само че се предлага в българското законодателство без разбор и разискване. Приемането на сходно ограничаване би имало отрицателен резултат върху пазара, защото не разрешава одобрени механизми за оптимизация на разноски и елементарен достъп до качествени логистични услуги, което би било от изгода за самите търговци, за техните снабдители и за потребителите.

Обичайно търговците на дребно влагат обилни средства в обезпечаването на логистика и превоз на предлаганите от тях артикули. Това включва създаване на големи логистични бази, оборудвани с високотехнологични уреди, хладилни съоръжения, системи за подбиране и товарене, в това число и създаване на подобаващ програмен продукт. Сключват се контракти с транспортни компании, като в доста от случаите се касае за профилиран превоз, с цел да не се нарушават температурните условия. Ето за какво в Европейски Съюз е естествена процедура доставчиците да се възползват от модерните логистични решения на търговците и да споделят разноските с тях. Затова и сходна възбрана може да докара до отрицателен резултат за самите производители, които ще би трябвало сами да провеждат дейностите по превоз до складовете или даже до самите търговски обекти за продажба на дребно. Неслучайно европейският законодател не е присъединил сходна възбрана в Директивата за нелоялни търговски практики.

Редица формулировки в законопроекта за изменение на Закон за защита на конкуренцията са общи, неразбираеми и спорни

Директивата на Европейски Съюз за нелоялните търговски практики и планът за промени в Закон за защита на конкуренцията съставляват основни отклонения от правилото на независимост на договаряне, заради което е безусловно недопустимо при формулиране на текстовете да се позволява неизчерпателно  изброяване вид " и други “ или да участват позовавания на " практиката на Комисия за защита на конкуренцията “. Напротив, всяко ограничаване на конституционно обезпечената свободна стопанска самодейност, и свободата на договаряне като нейна съответна демонстрация, следва да бъде пределно ясно и изчерпателно дефинирано. Неяснотите в текстовете на оферти законопроект ускоряват заплахата от свободно интерпретиране на текстовете, а от тук и за незаслужено и субективно използване на Закон за защита на конкуренцията.

Срокът за разискване на измененията в Закон за защита на конкуренцията е извънредно къс

Срокът за публични съвещания по законопроекта от 30 дни, половината от които съответстваха с празници и почивни дни през декември 2020 година, е извънредно непълен. Някои от повдигнатите въпроси изискват по-съществено преосмисляне на препоръчаното законодателно решение и не могат да бъдат позволени единствено с публицистични промени. СМТ показва подготвеност за присъединяване в разговор на експертно равнище за реализиране на уравновесени решения в духа на транспонираните наставления на Европейски Съюз и показва съжалението си, че сходни съвещания със заинтригуваните лица не са извършени в хода на правене на измененията в Закон за защита на конкуренцията.

Във връзка с препоръчаните промени в Закон за защита на конкуренцията изпълнителният шеф на СМТ Йордан Матеев съобщи: " Принципната позиция на СМТ е, че България би трябвало да се придържа прецизно към директивата на Европейски Съюз за нелоялните търговски практики, която е плод на дългогодишни изследвания, разбори и съгласувания. Предложените промени в Закон за защита на конкуренцията надвишават нейния обсег, освен това без оценка на въздействието и без разговор със заинтригуваните страни, в какъвто ние сме подготвени да участваме. Според нашия разбор препоръчаните свръхрегулации ще навредят и на търговците, и на производителите, и най-много на българския консуматор. “